Въведение
Част първа. Същност на журналистиката като средство за отразяване на обективните събития в България.
Част втора. Особености на политическата журналистика. Лицето - Иван Гарелов.
Част трета. Защо и как икономиката повлия на българската журналистика?
Част четвърта. Има ли в България шоу-бизнес и съчетава ли се той с политическата журналистика. Промяната в гледните точки. Артистизъм и начин на поведение.
Заключение
Приложения, анкети, коментари, анализи.
Използвана литература.
Резюме:
Задачата на дипломната работа, формулирана в нейното заглавие се определя по следния начин: да се изясни същността и особеностите на журналистиката в България по периоди на развитие след 1989г., като средство за отразяване на обективните събития. Определение за журналистика.
Изборът на анализа е ограничен до политическата журналистика, начините на работа, методите и средствата, както и изясняване същността на понятието. В обсега на изследването попадат коментари, репортажи, интервюта с журналисти и колеги на Иван Гарелов, както и проследяване на кариерата му след 1989г. Интересното в подобно изследване е как и по какъв начин икономиката повлиява на журналистиката в процеса развитие на пазарно стопанство и дали тя в действителност е власт и отговорности или е на подчинение на политическата сила, която е на власт в момента. Прави се съпоставка политическа и бизнес журналистика, като се описва и коренно различна тема – шоубизнесът в България и как той се вписва в журналистическото пространство и тяхното сътрудническтво, като се анализира отново личността на Иван Гарелов, като пряко свързан с двете журналистически зони и промяната в начина на поведение.
Причината да бъде избран точно Иван Гарелов е неговото силно медийно присъствие. Периодът, който поставя границите на подобно изследване е ограничен в три, по своята същност различни предавания - „Панорама” по Канал 1, „Студио Нова” по Нова телевизия и „Вот на доверие” по БиТиВи.
По един индиректен начин подобен анализ засяга състоянието и възможностите за самата журналистика като такава или възможните вариации и „нагаждания” спрямо политическия и икономически интерес.
Дипломната работа е разделена в четири глави. Първите три от тях насочват вниманието си към журналистиката в нейната цялостност като същност и определение. Подробно се разглежда журналистиката в годините на преход след 1989г. и промяната в обективността на самия журналист, правилата и етиката, които трябва да се спазват, както и отношението власт-медия – съществува ли и в каква степен определя работата на журналистиката в отделните медии и в частност в телевизията като средство за реклама, информираност, изява и т.н. Желанието на подобен тип структура е да се проследи спецификата на журналиста във всяко едно от изброените предавания /разгледано в практически пример свързан с работата на човекът, олицетворяващ журналиста в България – Иван Гарелов/ и как се променя „работата на журналиста” и имат ли власт парите в това един журналист да бъде журналист където и каквото и да прави. Като следствие четвъртата глава е опит за сравнение и анализ на предходните три. Прави се един по-абстрактен анализ върху това журналистиката как се вписва в шоу-бизнесът, като популярност, реклама, средство за комуникация, бизнес и т.н.
