УВОД

ПЪРВА ГЛАВА
ПОНЯТИЕ ЗА ПИАР-КОМУНИКАЦИИ

ВТОРА ГЛАВА
ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР, КУКЛЕН ТЕАТЪР И ВАРНЕНСКА ДЪРЖАВНА ОПЕРА

ИСТОРИЯ НА ДЪРЖАВНАТА ОПЕРА ВЪВ ВАРНА
ИСТОРИЯ НА ВАРНЕНСКИЯ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР “СТОЯН БЪЧВАРОВ”

ТРЕТА ГЛАВА
ПИАР НА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР “СТОЯН БЪЧВАРОВ”, ВАРНЕНСКИ КУКЛЕН ТЕАТЪР И ДЪРЖАВНАТА ОПЕРА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НА ПРЕХОДА СЛЕД 1989г.

Четвърта ГЛАВА
ПРЕПОРЪКИ И ЛИЧНО ВИЖДАНЕ ЗА ПИАР-КОМУНИКАЦИИТЕ НА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР, КУКЛЕН ТЕАТЪР И ОПЕРА ВЪВ ВАРНА

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА


Развитието на демократичното общество и навлизането на страната ни от планова в етап на пазарна икономика, поставят нови конкретни изисквания спрямо основни процеси и тенденции, както в икономическия, така и в политическия но и в социално-обществения живот на страната. Може би доминиращите са икономическите фактори и процеси, тъй като те най-осезателно и в най-голяма степен влияят върху всички останали процеси на съвременна България. Изискванията са дотолкова основни и приоритетни, доколкото новата икономическа действителност налага ограничителните мерки на държавното “производство” и дава тласък на развитието на пазарно ориентирана система. Невъзможността обаче на всяко едно звено и структура в държавата да се ограничава до степен на използване на пазарно ориентирани методи и средства за своето оцеляване, поражда и тези основни проблеми, свързани с културата и съществуването на културните институции в една държава.

Културата и историята на всяка една страна са показателят за нейното и икономическо и политическо и обществено достижение, а неправилното “стопанисване” на културните и историческите обекти и институции, води до съществени проблеми, най-вече в обществото ни като цяло. Културните институции са обществени и като такива обществото и държавата трябва да спомагат за тяхното запазване и съществуване, дори и най-вече при демократично общество и демократични възгледи и ценности. Но в новите икономически условия след 1989 година, културните институции и като цяло изграждането на художествения продукт са придобили изцяло пазарни методи и принципи. Самото съществуване на културната институция се влияе от чисто пазарни фактори – общоикономически (безработица в страната, инфлация, покупателна способност на населението, БВП и национален доход и други макроикономически показатели и фактори на влияние), както и от специфичните микропазарни фактори (степен на развитие на пазара и художествения продукт, продуктов асортимент на
художественото изкуство, преки и непреки конкуренти и т.н.), влияещи върху развитието на съответната културна институция или съответния жанр в изкуството.

Културните институции са поставени редом с изграждането и функционирането на малките и средни предприятия в България и са под един знаменател при предстоящото ни членство в Европейския съюз през 2007 година – изграждането на конкурентноспособен частен сектор, както и на подобни културни конкурентноспособни с този частен сектор институции. Защото в пазарна икономика, разбирана по “български” обществените институти и в частност културните такива, се конкурират чрез своя художествен продукт с останалите продукти, произвеждани и предлагани на пазара, конкурират се за потребителско доверие и възможност по този начин да пласират и продадат своите продукти. Ролята на художествените институции и “произвежданите” от тях художествени продукти е принизена до пазарното регулиране, пазарните взаимоотношения и принципи и пазарната конкуренция.

Тук не става въпрос само за връзки с обществеността, каквато е и темата на дипломната работа, нито за рекламата на съответните културни институти. Това се нужни планови действия както на фирмите и частния сектор, така и на културните обществени институции, защото популяризирането на художествените продукти чрез средствата на масовата реклама и PR комуникациите е едно от важните и съществени неща в работата на тези художествени институции, независимо от политическия и икономическия строй или режим, в който се намира страната в даден момент. Но тук въпросът не опира до популяризиране на художествения продукт чрез средствата на рекламата, маркетинга като цяло, а до използването на тези средства (ефективна маркетингова стратегия) за осъществяване на самото съществуване на културната институция. Защото една обществена институция, като културната такава, поставена в условията на пазарната конкуренция, където да се конкурира с необходимите за съществуването на потребителя продукти, неимоверно в една или друга по-голяма степен я обрича и поставя нейното съществуване под въпрос. Защото тя не разширява и популяризира своята дейност чрез рекламата, а напротив тя използва средствата на рекламата за своето оцеляване в условията на пазарна икономика. И именно оттук идва и актуалността на темата. Защо културните институции и обществените дейности са поставени също под общия показател “пазарна икономика и стопанство” и по този начин те трябва едва ли не да съществуват като чисто търговски или производствени фирми.

Още в първите години на прехода маркетингът става най-важната и съществената част за формирането на производствения бюджет на културната институция, както и за атрактивността на художествения продукт. Самото художествено производство в една огромна степен трябва да бъде подпомогнато от умелите стратегии на маркетинговия отдел, който от своя страна трябва да се справи с нарасналата конкуренция на културни източници за обучение и възприятие, с намалените държавни субсидии, с търсенето на нови и модерни начини за зрителски интерес, с иновации в продуктовия асортимент и не на последно място с активната степен на комуникация с обкръжаващата среда – конкурентни частни театри и опери, възможността чрез комуникацията да се осъществи и реализира зрителски интерес, комуникацията като средство за търсене на спонсори и оцеляването на културната институция.

Рекламирането на художествените произведения е може би една от най-сложните задачи, както и най-популярните в своето пазарно-ориентиране на културната институция. Споменахме, че в днешната икономическа действителност, маркетингът (в това число рекламата и връзки с обществеността) е принизен не до разпространение и популяризиране на художествения продукт, а до осъществяването на чисто търговски и конкурентни предимства на “фирмата”, за нейното съществуване сред чисто производствените предприятия. Защото художествените произведения не са продукти от областта на най-първите човешки необходимости. Художествените творби се нуждаят от възможно най-емоционалното им изтъкване и предлагане. Опитът в това отношение все още не е достатъчно привлекателен и разнообразен както у нас, така и в световен мащаб. Често насочват нашето внимание към литературните, театралните, филмовите, музикалните, художническите дейности сухо и банално, макар че направеното в тези дялове е несравнимо по-занимателно от всички останали разновидности на човешкото “строителство”. И именно по тези причини темата днес е особено актуална, както и въпросът за пазарната конкурентност на “обществените” културни институции за изграждането на имидж и потребителски интерес.

PR стратегията и като цяло маркетинговата политика и стратегия са от особено важно значение за осъществяване на нужното адаптиране на културните институции в България спрямо новите икономически и политически условия на прехода. Възприемането на културната институция като търговско предприятие, произвеждащо художествения продукт, поставя самите културни институции на пазарния принцип, заедно с основното прилагане на продуктовия асортимент, инвестициите и иновациите, разработването на пласментна политика и не на последно място активните комуникации на тази културна институция със заобикалящата я среда, с цел конкурентни предимства, финансово оцеляване, подобряване на културния имидж на институцията и на културата като цяло, адаптиране на художествения продукт спрямо новите потребителски изисквания и по-високите критерии, наложени от икономическата и политическата среда на прехода.

Целите и задачите на настоящата дипломна работа са де определят степента на зависимост на културната институция, в случая Варненските драматичен театър, Варненската държавна опера и Куклен театър, от силата на маркетинговата стратегия и PR комуникациите. Важността и съответно задача е да се разкрие възможността, която предоставя PR комуникацията за развитието на “обществените” културни институции в пазарната система на конкуренция, както и да се набележат основните насоки на работа на PR мениджмънта на варненските културни институции, анализирайки факторите и причините в т.нар. съвременни икономически условия и предпоставки. Важността на темата се състои в определяне на приоритетните маркетингови стратегии за популяризиране на българската културна идентичност и по възможност потребителя да съумява да различи художествения продукт и художественото произведение от чисто потребителските си нужди от средства за съществуване. И именно чрез подходящата комуникация на културните институции с потребителите и като цяло обществото, би следвало да се намерят правилните пътища и начини за развитието на театъра, операта, киното в съвременното демократично общество и да не се допуска те да станат едно от “производствените” предприятия в България.