Увод
Първа глава: КУЛТУРНИ ПРОЕКЦИИ НА МАСОВИТЕ КОМУНИКАЦИИ
1. Диалог между хората в културното общество
2. Култура и културни феномени в структурата на социума
3. Масовите комуникации и културната действителност
4. Рекламата като културно явление в масовите комуникации
Втора глава: АНАЛИЗ И ИЗСЛЕДВАНЕ НА МАСОВАТА КОМУНИКАЦИЯ КАТО КУЛТУРНО ЯВЛЕНИЕ — МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ
1. Масовата комуникация и ролята L в културната общественост
2. Основни предпоставки при изследване на феномена културна действителност
3. Методика, изследване и анализ. Определяне и формулиране на изследователските цели
4. Синейдетични функции
Трета Глава: АКСЕОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ В МАСОВИТЕ КОМУНИКАЦИИ — ПРЕСА, ТЕЛЕВИЗИЯ, РАДИО
1. Телевизионните преживявания и опит — разграничители на обективната реалност от перцептивния познавателен процес
2. Понятията, семантични и символични кодове
3. Масовите комуникации и масовата информираност
3.1. Материализиран израз на желанието ни за комуникация или отказ от такава е дистанционното
4. Култура, медии и власт
5. Някои комуникативни и психологически особености на българското политическо събитие
6. Цензура върху и цензура чрез медиите
Заключение
Литература
Резюме:
Човек утвърждава присъствие в света посредством общуване с другите, чиято дейност се осъществява с помощта на комуникацията. Чрез нея човек осъществява връзките си с другите и света. Тя е механизмът, чрез който се разгръща културата като общо усилие за един или друг социален субект.
• Няма човешко съществуване без комуникация
• Комуникацията съществува между индивиди, поколения, между културни общности
Всичко това е възможно, само защото културата се проявява и развива като специфично средство за съхраняване, стимулиране и развитие на връзката между хората като хора. Тя ни кара да се нуждаем постоянно един от друг и в този смисъл нейното въздействие има интегриращ ефект върху отделните индивиди.
Няма общества, които да не са създали своя култура. Това означава, че тя винаги опосредствува, макар и в различна степен
социалния живот на хората.
По определение, тя е общуване във всяко отношение и по всички стъпала на общественото действие и поведение. Погледнато аналитично, комуникацията е механизмът, чрез който се разгръща културата като общо усилие на един или друг социален субект. Тя
е по-широко разбираният процес на общуване между хората, включващ всички вербални и невербални средства.
Настоящата дипломна работа си поставя за цел да проучи различни точки в процеса на комуникация в културното общество.
Осъществяването на тази цел предполага да се решат следните задачи:
1. Проучване и анализ на литература по темата.
2. Проблема за преживяването на комуникациите — ценно, ценено, оценка.
3. Качеството на предаваната информация чрез средствата за масова комуникация.
4. Култура и масови комуникации — съвременни аспекти.
