Резюме:
Медиите в една или друга степен оказват своето въздействие върху общественото мнение, според възгледите и целите на техните притежатели, както и според вкусовете и възможностите на професионалните и творческите екипи. При това, трябва да се подчертае, че медиите оказват въздействие, независимо от политическата система в съответната страна, независимо от позволената свобода, съществуващата цензура и пр. Настъпващите обрати и неочакваните събития в общественото битие обикновено провокират журналистите да реагират мигновено и да вземат нестандартни решения, с което те преодоляват понякога упражнявания върху тях контрол и дори отстояват собствени позиции. Ненапразно, за медиите се говори като за четвъртата власт – толкова голямо е въздействието им върху обществото, процесите в него, както и характера на взаимоотношенията общество – личност – медиа.
Социалната промяна в България вменява на медиите нова роля, нови функции, които силно повлияват параметрите на познаваемост на всекидневието. Постепенно българските медии, по подобие на западните, заявяват определени претенции. За да бъдат разгледани връзките медии-общество, то те трябва да бъдат разгледани в контекста не само на техния властови потенциал, но и да се разгледа вътрешния жанр на медиите у нас, аспектите и проблемите, които съществуват при вътрешното разнообразие на жанровете в медиите при изпълняването на основните им роли и функции. В този смисъл, журналистическото интервю, като жанр заема съществено място във вътрешната структура на печатните медии в България.
Хипотезата, издигната в настоящата разработка се свързва с факта, че силата на медийната институция нараства, независимо от нейното проявление или характер, нещо повече – вътрешната организацията на медиите следват динамиката и развитието на съвременния социум и от друга страна, влияят върху това развитие, като за целта използват основни журналистически похвати и прийоми, като интервюто е един от тях. Целта на разработката е да проследи същността и структурата на проявление на интервюто, като основен журналистически похват в съвременния всеки дневник у нас. Задачите, които се поставят в този план са свързани с:
-кратко представяне на интервюто като жанр и определение;
-представяне на графичното оформление и дизайн на интервюто в българските всекидневници “ 24 часа”, “Труд”, “ Стандарт”, “Новинар”, “Монитор”;
-анализ на стила и тематиката на публикуваните интервюта в посочените всекидневници.
Наблюденията върху представянето на интервюто нямат претенцията за изчерпателност и детайлизиране. По-скоро са опит да се направи философска реконструкция на специфичния развой на човешкото общуване и писменото му изразяване.
Обективният и кумулативен подход при изследване на тези процеси и явления изисква да се разкрият промените в ценностната система на съвременния човек, динамиката на неговите потребности, мотиви, вкусове, цели, качества. Това именно налага избора на обект на настоящата разработка на пет централни всекидневника.
