Увод
1. Определение за PR
2. PR в съвременните медии
3. Черният ПР – нова действителност за българската практика
4. Черният ПР и общественото мнение
5. Черният PR в рекламата
6. Черният PR в манипулативния маркетинг
7. Черният PR в политическия живот у нас – по време на прехода досега
Заключение
Източници
Резюме:
олята на съвременния PR се свързва с психологическото познание за ефективно медиавъздействие, стереотипите на убеждаващата комуникация и ред други проблеми. Явлението или феномена PR има за цел промяна на отношението, мисленето и мнението на широк диапазон от аудиторията. PR-ът използва също така и изключително широки средства и похвати, като непрекъснато търси нови техники, съобразно променящото се общество, култура и дух.
Рекламата донякъде, а PR- комуникациите по принцип- са диалог, който говори винаги с вътрешно разбираем, раздвижен, обвързан с аргументи и апели език - при това синкретичен и сведен до знаковостта на изобразяване и текст. Един тип езикова култура, съдръжаща всички техники на информационното пресъздаване. Това е вид своеобразно съчленяване или синкретизъм с ефекта на психологическа игра между въображаемото и желаното. Реформите обаче в рекламния класицизъм, обикновено изграждан на принципа "наподобяване", както и реформите в PR-комуникациите с множеството определения за тях, допринесоха твърде много за естетическо раздвояване и приспособяване към модела на нисшите страсти. В този смисъл, може да се счита че това постави и началото на т.нар. черен PR.
Идеята за насочена масова комуникация от типа черен PR е своего рода философия на убеждаващия прагматизъм. Тя е и онтология на понятието "масово изкуство" за непринуденото /подпраговото/ въздействие. Въздействие, неотразяващо се като пример за една или друга илюзия, анонсиране или предизвикване на доверителност към елементарния свят на политиците, институциите, стоките и услугите. Целта на настоящата разработка е да разгледа мястото на т. нар. черен PR в съвременните медии у нас- как и докъде се разпростира неговото въздействие, върху какви техники се спира и може ли да бъде счита за нов култ?
Силата на рекламното изкуство се свежда до създаването на митове. Силата на PR - дейностите до управление на общественото самосъзнание. Митологичният характер на убеждаващата комуникация е отражение на пазарната риторика: или съпреживяването между стоковия фетишизъм и социалната парадигма на оцеляващия разум. Рекламният мит действа опосредстващо на разума и непосредствено на чувствата. По този начин той постига комуникативна хармония между действителността на предлаганото и потребностите на битието.
Изкуство за управление на общественото самосъзнание по метода на PR - комуникациите е както власт, модерация, един вид "Свръх-Аз" съзнание от логиката на човешкия живот, предопределена от необходимостта за социален ред: метаезика за ориентация в структурите на културния детерминизъм. Култът към рекламата е белегова особеност на романтичното начало в човека, свикнал да бъде организиран в полето на усвояваните от него потребности и ценности.
Чрез рекламата, той - човекът демонстрира един вид естетическа доверителност към стратегията за управление на масовото съзнание, и тази стратегия е видима от идеалистичното отношение към медийната политика: Стратегията на информационния пазар благодарение на рекламното присъствие в неговите структури.
Преломът в изкуството да се прави убеждаваща комуникация по метода "Връзки с обществеността", започва с опита на индустриалното общество, драматично натоварено с прокламацията за печалба и нови технологии на живот. Във времето на преломите, PR-дейностите преживяват ренесанс и влизат в историята като кумир, като идол и гаранция за бъдещето на управляващия масовото съзнание фетиш - включително и политическата реклама - която купува образи за да ги продаде ефективно под формата на единствени ценности за обществото.
