Резюме:
Свободата на изразяване и правото на информираност е базата на свободните и демократични общества. Изразяването на мнение и позиция е огромен стимул за увличане на хората в посока към промяна и поддържане на институции и личности на властта под отчета на обществото. На практика, така се създават основите на гражданското общество, което, както е известно е коректив на властническите действия.
В същото време, свободата на изразяване, изведена до крайност, без това да включва правото на ответно мнение, при изопачаване на фактите, се превръща в пропагандно оръдие. Това явление става особено опасно, когато масмедиите (вестници, радиа, телевизии, интернет издания, и дори – рекламни и PR агенции и “имидж мейкъри”) използват безотговорно мощното оръжие на своя статут на източници на информираност за обществото.
В епохата на преход към свободни отношения у нас, медиите в страната преминаха през няколко трансформации. Първото, което бе специфично веднага след 1989 г, бе появата на извънредно много медии, в това число и печатни. В последствие, техния брой бе редуциран, което бе естествен подбор, вследствие на пазарните отношения в страната.
В момента, медиите могат да имат и да изразяват собствено мнение по всякакви обществени въпроси и факти, включително и за дадена организация и да придобиват информация по всякакви канали, до които организацията може и да няма достъп и да не може да им повлияе. Медиите, също така са мощен механизъм за формиране на мнение в широки обществени сектори, това медиите постигат с помощта на собствения си институционален авторитет на свобода и независимост на позициите и на отговорност за информиране на обществеността. Възниква обаче въпросът -доколко медиите са обективни?
В академичните и обществени среди, съществува мнение, че манипулацията е истинското лице на медиите. По-дискретна или не, тя е същинският патос на новините, рекламата и политическата пропаганда.
Настоящата разработка цели да разгледа манипулативните аспекти, използвани в съвременните медии, като се наблегне на печатните медии.
Съобразно целта, в разработката се поставят следните задачи:
- да се разгледа същността на похвата манипулация, както и възможните техники за манипулиране;
- да се анализират съвременните медии от гледна точка на властта, която притежават, в това число и върху общественото мнение;
- да се анализират някои статии и материали в печата, които могат да се определят като манипулативни.
Има класически правила на манипулацията като премълчаване на истината, изполване на полуистини и явни лъжи; хипербола и литота; временно (предизборно) или системно заблуждаване; обработване в по-тесни граници на дадена среда или по-широки - като образователната програма... Но има и специфични похвати, присъщи на отделни медии. Ясно е, че манипулацията в едно традиционно по-затворено и по-слабо информирано общество е по-лесна и може да бъде по-директна, отколкото в една пронизана от всевъзможни информационни потоци) съвременна аудиовизуална - електронна среда. Следва да се посочи, че в такъв случай – факторите за използване на манипулацията в съвременните печатни медии се базира на широк аспект от фактори – привидната свобода на словото, подчинеността на медиите на определен кръг от политическите или икономическите среди, обслужване на тези среди и пр. Следва, също така да се посочи, че манипулирането на общественото мнение е опасен за самото общество процес и издава незрялост на демократичните отношения.
