Въведение
Нормативна база за изграждане, управление и регистрация на ЗП С. Стойкова
Регистрационен режим
Предмет на дейност
Земеползване и земеустройство
Категории земя
Метеорологични особености на района
Производствена програма
Организация на производството на труда
Договорна система
Разходи и себестойност
Цени и ценообразуване
Резюме:
Земеделието е и ще продължава да бъде фундаментално за оформянето на идентичност, култура и традиции за България. То претърпя радикални промени в отговор на модерните технологии, глобалната търговия и актуалното напоследък публично безпокойство относно качеството на храните, човешкото здраве, хуманното отношение към животните, културното и природно наследство. Земеделието трябва да се разглежда като първичният сектор, който води по пътя към устойчиво развитие.
Селското стопанство е един от най- добре развиващите се отрасли на българската икономика. Съвременното земеделие предлага широки възможности за активно новаторско поведение. За България това е особено важно, тъй като в него се произвежда 13-15% от БВП.
България е богата на благоприятни за земеделието природни ресурси, а селскостопанските ни земи са сред най- плодородните в Източна Европа. Около 55% от територията на страната, равняваща се на 6,2 млн.ха се използват за земеделие. То е основен източник за осигуряване на жизнено необходимите продоволствия за населението, суровини за преработващата промишленост, както и стокова продукция за износ на международния пазар.
Наблюдаваната тенденция от последните няколко години на сравнително силен растеж на икономиката на страната продължи и през 2006г. Той доведе до повишаване на заетоста и намаляване равнището на безработицата. Обработваемите земи в България представляват 60,8% от използваната земеделска площ. Районът с най-много обработваема земя в България е Североизточен 32,4% следван от Северен централен 20,9% и Южен централен 17,2%. С най-голям относителен дял на използваната земеделска площ в България е Североизточен район.
Един от основните въпроси е свързан с възстановяването на собствеността върху земята. За целта са създадени Национален поземлен съвет и местни административни звена на Министерството на земеделието-ОПК общински поземлени комисии. Разпокъсаността на земята може да бъде преудоляна чрез създаване на ефективно функциониращ пазар на земята.
Основна насока за развитието на селското стопанство у нас е сключеното споразумение с ЕС.
През март 1993г. е сключено споразумение за асоцииране (наречено по-късно Европейско споразумение), което предвижда в рамките на десетгодишен срок създаване на зона за свободна търговия чрез премахване на търговските бариери за промишлени стоки и подобряване на пазарния достъп за аграрните продукти.
Двустранният процес на либерализация на търговията се основава на принципа на асиметричност поради неравнопоставеното положение на българската икономика спрямо тази на ЕС. През декември 1999г. България заедно с Литва, Латвия, Румъния и Словакия е поканена да започне преговори за членство в ЕС. В тази насока приоритетни за България са хармонизацията на местното законодателство с европейското и развитието на необходимите за функциониране на пазарната икономика институции.
Цели и задачи
Целта на насоящия семинар е да се създаде рентабилен модел на овцевъдна ферма за нуждите на арендно стопанство ЗП С.Стойкова, която да отговаря на съществуващите условия ( икономически, природогеогравски и др. ) в Добричкия район и която да усвоява остатъците от растениевъдството, което е една от основните дейности. Стопанството разполага със собствен машинно тракторен парк и не ползва външни услуги за обработката на растениевъдната продукция.
Задачите, които всяко стопанство трябва да решава , произтичат от предмета на неговата дейност и мисията която има да изпълнява.
Най-общо кръгът от задачите, свързани с организацията на стопанската дейност на ЗП С.Стойкова се отнасят до:
непрестанно увеличаване обема на произвежданата продукция
системно разширяване на стопанството
обновяване и усъвременяване на техниката
повишаване производителността на труда
максимално използване на дълготрайните активи
най-строга икономия на материални ресурси
рационално използване на краткотрайните активи
намаляване себестойността на продукцията и увеличаване на рентабилността на производството
откриване на нови пазари(включително извън страната)
модернизация на производството
рационално използване на земята
Основна задача на стопанството е постигането на такава организация на дейноста, която позволява по най-рационален начин да бъдат използвани ограничените производствени ресурси, с цел извличане на оптимална печалба.
Направленията за рационализиране на отрасловата и организационна структура на стопанството обхващат:
-оптимизиране състава и размера му
-оптимизиране и рационално съчетаване, във времето и пространството на отраслите и регулиране на връзките и зависимостите между тях
По-едрото производство създава възможности за по-ефективно използване на отделните фактори на производството-земя, труд и капитал.
Цели се създаването на една специализирана, високопродуктивна, високопроизводителна и естествено рентабилна ферма.
Обектът, който се разглежда е ЗП С.Стойкова, със седалище община Каварна, област Добрич.
Периодът, за който ще се анализира дейността обхваща две години, от 2005 до 2006 г включително.
