Увод
Литературен обзор
Медта като микроелемент
Ефекти на медта върху растенията
Пределно допустими концентрации
Изява на медната толерантност
Изучаване на медната толерантност
Цел и задачи на изследването
Материал и методи
Растителни видове
Почвени типове
Варианти на опита
Схема на опита
Изследване на нитратредуктазна активност
Растителен химичен анализ
Физикохимични особености на почвите
Резултати
Дискусия
Заключение
Изводи
Литература
Резюме:
Като резултат от интензивното развитие на металургичната промишленост и рудодобива през последните десетилетия нарастна актуалността на въпроса за тежкометалното замърсяване на почвите, водите и въздуха. Попадането на замърсители в почвата се осъществява главно чрез въздушни емисии, но значително количество може да се внесе и чрез поливни води, дългогодишно третиране с някои препарати за растителна защита, съдържащи тежки метали като основен компонент.
Като микроелементи болшинството от тежките метали имат важно значение за растителните организми. Според Кименов (1994) в количествено отношение химичните елементи, срещащи се в растенията, се подразделят на: макроелементи (при съдържание от 10 до 0,01%), микроелементи (от 0,01 до 0,00001%) и ултрамикроелементи (под 0,00001%) от свежото тегло. Концентрацията на микроелементите се поддържа в тесни граници. Необходимостта от тези елементи предопределя и афинитета на растителните организми към тежките метали. Всяко едно натрупване на тежки метали над необходимите за нормалното физиологично развитие на растенията количества води до патологични изменения в самите тях. Важен факт е , че акумулираните от растенията тежки метали може да не предизвикват видими изменения в растителния организъм, но попадайки в хранителната верига почва -растения - животни- човек могат да причинят сериозни токсикологични ефекти върху последните две звена. Известно е, че дозите, предизвикващи негативни промени в животински и човешки организъм, са значително по- ниски от тези, отнасящи се за растенията. Според Шильников и колектив (1994) върху подвижноста на тежките метали в почвата и тяхното постъпване в растенията, основно влияят следните свойства на почвата; реакцията на почвената среда ( рН ) , съдържанието в почвата на органични вещества и някои други.
Установяването на толерантността на някои културни растения по отношение на тежките метали представлява актуална и твърде интересна цел за научни изследвания. Практическият резултат от това ще позволи засяване на определен вид култура върху обременени с такова замърсяване земи и създаването на технологии за земеделско използване на замърсени площи с тежки метали. Този проблем никак не е маловажен, защото на територията на България съществуват значителни по площ райони със специфични замърсявания. Като резултат от дългогодишната дейност на различни преработвателни предприятия от промишлеността над 200000 дка от обработваемата земя съдържат Cd, Cu, Zn, As над пределно допустимите норми. Особено сериозни проблеми, породени от тежкометално замърсяване на води, почви и растителност, както и от голямата концентрация на хора, съществуват в районите на София - МК Кремиковци, КЦМ - Пловдив, МДК - Пирдоп, Меден рудник - Бургас и т. н. Проблемът с тежкометалното замърсяване става още по- усложнен, като се вземат в предвид някои особености на металната токсичност и процеса на вкисляване на почвите в страната.Това е един от основните деградационни процеси, протичащи в почвата. По данни на МОСВ поради генетичните особености на почвите в България и дебалансираното торене 60 % от орната земя, или 15 000 000 дка от нея са с тенденции към вкисляване. От тези земи 6,67 млн. дка са с вредна за растенията почвена киселинност. Повишената киселинност на почвата от своя страна създава условия за повишена достъпност на растенията до съединенията на Al ,Mn, Fe , Pb, Zn, Cu и други (Ганев, 1990). Това определя и по-голямата подвижност на тези елементи в почвата и токсичното им действие върху растенията.
