I.Въведение

II.Човешки капитал и човешки ресурси – същност, значение, източници.

1.Човешки капитал
1.1Концепция за човешкия капитал
1.2Инвестиционен процес в човека
1.3Амортизация на човешкия капитал
1.4Човешки капитал и познание
1.5Човешкия капитал – важен ресурс в обществото

2.Човешки ресурси

III.Социално-икономически анализ на настоящата ситуация в областта на човешките ресурси.

1.Икономически растеж и производителност на труда.

2.Население и демографски процеси.

3.Образование и обучение.
3.1.Образователен профил на населението.
3.2.Обхват и степени на образование.
3.3.Качество на основното и средното образование.
3.4.Оптимизиране на училищната мрежа.
3.5.Професионално образование и обучение през целия живот.
3.6.Бъдещо развитие на образованието и обучението в България.

4.Пазар на труда.
4.1.Икономическа активност.
4.2.Заетост.
4.3.Безработица.
4.4.Уязвими групи на пазара на труда.
4.5.Регионални аспекти в развитието на па-зара на труда.

5.Доходи и равнище на бедност.

6.Социално включване.

7.Здравеопазване.

8.Култура.

9.Равни възможности между мъжете и жените.

10.Политики в областта на човешките ресурси.
10.1.Политика на пазара на труда.
10.2.Политика на доходите.
10.3.Политика на образованието, обучението и науката.
10.4.Политика в областта на социалната защита.
10.5.Политика в областта на културата.

11.SWOT анализ – на силните и слабите страни, възможностите и заплахите.

IV.Стратегия, приоритети и принципи в развитието на човешките ресурси.

1.Стратегия на развитие на човешките ресурси.

2.Принципи на развитие на човешките ресурси.
2.1.Осигуряване на равенство между поло-вете.
2.2.Иновации и прилагане на политики (mainstreaming).
2.3.Принцип на партньорство и овластяване.
2.4.Трансгранично сътрудничество.

3.Сфери на действие по отношение на ромската общност.
3.1.Кратка характеристика на ромската общност.
3.2.Държавна политика спрямо уязвимите етнически малцинства.
3.3.Проблеми на ромите в контекста на решаването на основните задачи на развитието на човешките ресурси.

V.Заключение