Увод.
I.Административно-териториално деление на България – основни принципи, съответствие с европейските стандарти.
1.1.Административно-териториално деление и административно-териториални единици в България.
1.2.Основи принципи, прилагани при осъществяване на административно-териториалното деление на България.
1.3.Административно териториалното деление в условията на регионализацията и основните европейски принципи.
1.4.Влияние на икономическите фактори и връзка между икономическо и административно-териториално райониране на територията.
1.4.1.Основни икономически принципи при районирането на територията.
1.4.2.Взаимовръзка между икономическите и административно-териториалните принципи, за обособяване на административно-териториални единици.
II.Областта като административно-териториална единица – нормативан уредба, икономика на областта като единица (развитие, закономерности, принципи).
2.1.Нормативна уредба на областта като административно териториална единица и разграничаването и от общината.
2.2.Европейската харта за териториално устройство, Европейска харта за местно самоуправление като методически документи, които трябва да се спазват в законодателството на всяка страна.
2.3.Влияние на Закона за регионалното развитие, Закона за устройство на територията, Закона за местно самоуправление, Конституцията на РБ върху областта.
2.4.Икономически измерения на областта като единица.
III.Характеристика на икономиката на Благоевградска област.
3.1.Обща характеристика на област Благоевград.
3.2.Демографска характеристика на област Благоевград.
3.3.Икономическо състояние на област Благоевград.
3.4.Икономически проблеми на област Благоевград.
3.5.Еврорегион Места – Нестос – пример за ефективността на трансграничните връзки.
IV.Изводи и препоръки.
Заключение.
Използвана литература.
Резюме:
Дипломната работа е насочена към проблематиката на икономическото развитие на областите в България. Акцентът се поставя върху плоскостта на регионализацията като основна насока и тенденция в условията на европейската политика.
В увода се обосновава актуалността на поставения проблем, неговата значимост и важност в съвременната икономическа среда и условия на развитие на административните единици. Изведени са целите и задачите. Очертава се локалната роля на областите.
Първата глава от теоретичната част на изложението е посветена на административно-териториалното деление на България, неговите основни принципи и съответствията с европейските стандарти. В нея са разгледани основните насоки, залегнали в нормативната база, вида на териториалните единици, техните елементи. Очертана е разликата между териториалните единици и административно-териториалните такива, каквато е и областта.
Обръща се значително внимание конкретно на основните принципи, прилагани при осъществяване на административно-териториалното деление на България, както в административна, така и в териториална насоченост. Това обуславя и акцентирането върху изведените и прилагани в практиката два подхода за подялба на територията – административния и икономическия. Направен е кратък анализ на аналитичните и оценъчни действия по двата прилагани подхода при обособяването на областите като административно-териториални единици. Разгледани са факторите от значение за всеки един от двата подхода.
Следващата част на главата акцентира върху въпроса за административно териториалното деление в условията на регионализацията и основните европейски принципи. Вниманието се насочва към географската класификация, систематизирането на информация в конкретни направления и отчитането на съответните особености. Търси се връзка между териториалната подялба и националното развитие. Посочени са фактори като инвестиции, пазари, производство, инфраструктура, регионална специфика, местен потенциал, балансираност и др.
Подчертава се значимостта на регионалната политика и нейните основни насоки, вътрешни и външни за територията фактори, насочеността й към преодоляване на различията.
Конкретно са изброени районообразуващите принципи, прилагани при подялбата на територията в условията на все по-нарастваща значимост и ефективност на регионалната икономика.
Проследява се влиянието на икономическите фактори и връзката между икономическо и административно-териториално деление на страната.
В изложението са изчерпателно посочени и анализирани основните икономически принципи, намиращи приложение при районирането на територията. Изброени са и икономическите райони, обособени в страната ни. Изведени са целите на прилагания икономически подход. Очертаването на европейската политика е с цел демонстрирането на съответствията с приетото в страната ни законодателство, регулиращо подялбата на територията. Това е показано и чрез разглеждането на районите за планиране.
Взаимовръзката между икономическите и административно-териториалните принципи за обособяване на административно-териториални единици се търси в насоката на постигане на цялостно национално икономическо развитие. Аргументите са отрасловата структура, стремежа за преодоляване на диспропорциите и др.
Втората глава на изложението е насочена приоритетно към нормативната уредба, регулираща областта като административно-териториална единица. В тази насока се търси разграничаването й от общината. Изброени са съществуващите към момента 28 области в България. Подчертават се различията и приликите между областта и общината посредством техните белези, условия за създаване, начин на управление, органи и техните функции и правомощия.
Отделна част на главата е посветена на Европейската харта за териториално устройство и Европейската харта за местно самоуправление, като методически документи, които следва да се спазват в законодателствата на всяка страна. Разгледани са основните принципи, насоки и правила, залегнали в тези важни за поставения проблем документи.
На следващо място изследването се насочва към подробно изясняване на влиянието на Закона за регионалното развитие, Закона за устройство на територията, Закона за местно самоуправление и местна администрация и Конституцията. Важността на така очертаните закони се изразява във факта, че те по един или друг начин се отразяват върху областта като административно-териториална единица.
Последната част от втора глава на изложението е посветена на съществения проблем, а именно икономическите измерения на областта като единица. Разгледаните тук въпроси са териториално разположение, териториално развитие, специализация, комплексност, миграционните процеси, ресурсна и суровинна осигуреност, рационалност, равномерност и др.
Третата глава на предложената дипломна работа е посветена конкретно на характеристиката на икономиката на Благоевградска област.
Представена е обща характеристика на областта – териториално разположение, включени общини, граници, площ, климат, релеф, природни ресурси, разпределение на земята.
Следва подробна демографска характеристика на област Благоевград. Разгледани са показатели като работна сила, заетост, безработица, гъстота на население, естествен прираст (раждаемост, смъртност), темп на демографско остаряване, етническа структура, структура на населението по местоживеене (град – село).
Особено внимание се обръща на икономическото състояние на област Благоевград. Тук са разгледани показателите – размер на приходи, БВП, чужди инвестиции, инфраструктура, комуникации и др.
Представена е подробна икономическа структура на областта, с отбелязани състояние и перспективи на отделните отрасли и сектори. Подчертани са както благоприятните, така и негативните фактори, които се очертават. Представено е в тази връзка и разпределение на заетостта на трудовия ресурс на областта по сектори и отрасли.
На следващо място са изведени икономическите проблеми на област Благоевград съгласно Областния план за развитието й. Те са класифицирани в две насоки – общи и специфични.
Отделна глава е посветена на Еврорегион Места – Нестос, като пример за ефективността на трансграничните връзки. Подчертана е значимостта му за област Благоевград, насоките на действие и бъдещите проекти.
Направеното в този ред изследване е обобщено под формата на изводи и препоръки.
В заключението се подчертава важността на регионализацията в съвременните икономически условия и се обосновава действителната значимост на поставената проблематика – икономическата значимост на областта като административно-териториална единица.
