Резюме:
Пазарът на труда в съвременните условия е подложен на редица нови предизвикателства, промяна в условията, технологични и други фактори, влияещи изключително силно и върху работната сила, която се оказва трудноприспособима. Т.е. все по-силно се очертава потребността от адаптивност и гъвкавост на лицата формиращи икономически активното население.
В този смисъл заетостта и безработицата се разкриват като понятия, които открояват основните тенденции в развитието на пазара на труда.
Поставената проблематика е особено значима и актуална за всяка страна. За България те има изключително голяма роля, предвид сътресенията, които страната ни изживя през последните близо две десетилетия.
Всичко това наложи и ориентацията към конкретно избраната тема и нейното изследване.
Основна цел на разработката е анализът на основните тенденции в развитието на пазара на труда в България за периода 2000 – 2008 г.
В съответствие с така формулираната цел следва да бъдат постигнати и следните задачи:
1.Изследване на понятията заетост и безработица. Представяне на същността и формите на заетост. Анализ на търсенето на работна сила. Анализ на понятията ефективна и неефективна заетост;
2.Представяне на структурата на безработицата в България по пол, възраст и професионален признак за периода 2000 – 2008 г.
3.Анализ на мерките за защита при безработица и насърчаване на заетостта – общи теоретични концепции и положения;
4.Анализ на политиката по заетостта в България, чрез анализ на Стратегията по заетостта на Република България 2008 – 2015 г.; Национален план за действие по заетостта през 2008 година;
5.Представяне и анализ на дейностите по реализация на стратегическите цели.
