|
УВОД.
І. АНАЛИЗ НА ЯВЛЕНИЕТО КОРУПЦИЯ В ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ КАТО СОЦИАЛНО ЯВЛЕНИЕ.
ІІ. КОРУПЦИЯТА В ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
III. БОРБА С КОРУПЦИЯТА НА НАСТОЯЩИЯ ЕТАП НА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ.
ІV. МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА КОРУПЦИЯТА СРЕД ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
4.1. АДМИНИСТРАТИВНАТА РЕФОРМА ПРОТИВ КОРУПЦИЯТА.
4.2. ПРАВНИ МЕРКИ ПРОТИВ КОРУПЦИЯТА.
4.3. АНТИКОРУПЦИОННИ МЕРКИ В МИТНИЦИТЕ И МВР.
4.4. ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА.
4.5. ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ КОДЕКСИ СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА.
4.6. МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Литературни източници Резюме:
Корупцията в държавната администрация е сериозна пречка за демократичното развитие на страната и членството в Европейския съюз. Нейното негативно влияние има няколко изключително важни измерения, свързани с отражението й върху страната,изразяващо се в няколко различни аспекти: вътрешнополитически и правен, социален и икономически, външнополитически и интеграционен. Ала българското общество не е a priori, изначално обречено на корупция, в неговите традиции и опит за държавно управление няма веднъж завинаги вградени дефекти, които да направят корупцията непреодолима и неизбежна. Въпреки трудностите и препятствията, пред които е изправена България, във връзка с разпространяването на корупцията в държавната администрация, налице са няколко позитивни фактора, които могат да способстват за свеждането на тази корупция под един характерен за развитите европейски държави минимум на поносимост. Сред тези фактори по-важните са следните: съществуващите предпоставки за по-нататъшно задълбочаване и консолидиране на демокрацията; укрепването на разделението на властите и засилването на независимостта на съдебната система; усъвършенстването на националното законодателство и сближаването му с европейските юридически традиции и норми; укрепването на гражданското общество, а заедно с него и на гражданския контрол над държавната администрация; ускореното интегриране на страната ни в Европейския съюз.
В магистърската теза се разглежда явлението корупция в държавната администрация като социално явление и негативното и влияние в предприсъединителния процес. Показано е, че корупцията не е някакво изключение, нито изолиран, случаен факт в демократичните общества, а особено за страните в преход тя е по-скоро правило, отразяващо се твърде негативно върху тяхното политическо и икономическо укрепване. Разкриват се природата и източниците, които я пораждат и сред тях – високата степен на държавна намеса в икономиката, неукрепналите институции, липсата на ясна и устойчива законова база, неефективният контрол, неразвитото гражданско общество, бедността на населението.
Анализът на негативното въздействие на корупцията сред държавната администрация включва следните опорни разсъждения:
- Корупцията подкопава доверието в демокрацията като оптимална форма за функциониране на обществото.
- Корупцията допринася за криминализиране на обстановката в страната и така способства за ръста на престъпността.
- Корупцията укрепва позициите на сивата икономика.
- Корупцията демотивира държавната администрация да работи ефективно за просперитета на обществото.
- Корупцията влияе крайно негативно върху имиджа на България,както пред страните от Европейския съюз така и пред страните от останалия свят.
- Корупцията влошава инвестиционния климат в страната и така понижава равнището на преките чуждестранни инвестиции.
Ето защо както обществото като цяло, така и политическият елит, и самата държавна администрация са заинтересовани от създаване на условия и предприемане на мерки, които да ограничат корупцията сред администрацията и така да допринесат за оптимизиране на държавното управление.
Направен е подробен анализ на усилията на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, а така също и на организациите от неправителствения сектор в борбата с корупцията, като се уточнява, че резултатите от тези усилия са сравнително слаби и на незадоволително равнище.
Изхожда се от тезата, че противодействието срещу престъпността е един от основните критерии за успеха на прехода и ще спомогне за привличането на чуждестранни инвестиции в страната,както и за подобряване имиджа на България пред Евро-съюза. Систематизирани са мерките, целящи свеждането на корупцията в нашата държавна администрация до равнища, които се смятат за допустими за развитите демокрации.
Организирането на антикорупционната дейност в рамките на цялото общество предполага дефинирането на целите, видовете дейност, организационната структура и формите на реализация.
Целта е борба за ограничаване разпространението на корупцията и неутрализиране на последиците от нея за обществото.
Тази цел предполага създаването на правно-институционална среда, която да създава прозрачност и публичност във всички сфери на обществения живот и да предвижда строги санкции срещу извършителите на корупционни сделки.
Ограничаването и поставянето под контрол на корупцията предполага гражданска нетърпимост спрямо това явление, както и съществуването на независими контролиращи институции и правозащитни организации.
Във връзка с това в магистърската теза се акцентира на такива мерки, които от една страна са в рамките на възможното като практическа реализация,и от друга, се намират в пълен унисон с препоръките, които в аналогични ситуации се отправят от Европейския съюз. Това означава, че предложеният пакет мерки се намира напълно в съответствие с изискванията на европейското законодателство, с принципите, по които функционират европейските общества и е изцяло в духа на европейския процес, към който България напоследък успешно се приобщава.
В това се заключава и една от главните подтези на магистърската теза:
Решението на задачата за успешно и даващо дългосрочни позитивни резултати противодействие на корупцията в държавната администрация ще се постигне с умело съчетаване от една страна на усилия, които са национални по своя характер (т.е. отчитат спецификите на българското общество, неговата психология, традиции и достижения по пътя на демократизирането) и от друга – на действия, напълно издържани в духа на съвременните европейски тенденции за борба с това явление и отчитащи ясно поставената външнополитическа цел на българското общество – присъединяване към Европейския съюз.
|
