Увод
ГЛАВА І. Характеристика на общината – общи положения
1.1. Общината като административно териториална единица
1.2. Общината като единица на местно самоуправление
1.3. Съответствие на българското законодателство за местно управление в общините и Европейската харта за местно самоуправление
ГЛАВА ІІ. Структура и организация на общинската администрация
2.1. Органи на общинската администрация – устройство и функции
2.2. Структура на административните звена в общината
2.3. Общинска администрация на община Варна – структура, особености
Заключение
Използвана литература
Резюме:
Нарастването на икономическите и социалните възможности води до разширяване на взаимодействието между различните обществени системи. Пред общината, нейните жители и органи за управление стоят и разнообразни задачи. Навсякъде по света, във всички цивилизовани държави нараства рязко ролята на териториалните общности като непосредствена връзка между хората, обществото и населеното място. Трябва да се отчете фактът, че с развитието на света се повишава ролята на регионите, на локалните общности, които показват обособеност и съпричастност не само към отделна държава, но и към отделна територия като част от държавата. Този процес е твърде интензивен в Европа, където постепенно се върви към цялостна интеграция – икономическа, социална и политическа.
Общините заемат важно място в този интеграционен процес. Това е предпоставка за съсредоточаване на вниманието върху ролята и мястото в процеса на присъединяване към Европейския съюз на общинските органи за управление на тази териториална единица. Това е въпрос особено важен за защита правата и интересите на общините, както и гаранция за демократичното развитие на обществото въобще.
Общините са средището, в което се формира и укрепва гражданското общество. Те са географски и административно обособени части от единната и суверенна държавна организация, в които се осъществява реалното дефиниране и задоволяване на потребностите на хората и техните организации. Опитът на развитите европейски демокрации, граден в продължение на десетилетия, показва, че отношенията на ниво община са критерий за развитостта на обществото. В този смисъл ролята и мястото на общинската администрация са основа за социалния мир и стопанското развитие, както и необходима предпоставка на правовата държава.
В развитите държави от Европейския съюз за хората е по-важно кой решава техните ежедневни проблеми – образование, вътрешен транспорт, непосредствена жизнена среда, местен бюджет, финансиране и т.н., а не кой осъществява централната изпълнителна власт.
В този смисъл от особено значение е законодателната база, уреждаща статута на тези органи. На първо място това е Конституцията на Република България, утвърждаваща отношенията, свързани с местното управление. Именно там е уредено и съществуването на общинската собственост, както и териториалното деление, местните органи на самоуправление и администрация.
Друга категория закони определящи ролята и мястото на органите на общинската администрация, които са включени в изследването са Законът за местната власт и местното самоуправление (ЗМСМА), Закона за административно териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), Закона за регионалното развитие (ЗРР), Административнопроцесуалния кодекс и др.
Особено място има и Европейската харта за местно самоуправление, изработена от Постоянната конференция на местните и регионалните власти в Европа. Тя е приета на 15.10.1985 г. и е открита за подписване. По-голямата част от държавите от Съвета на Европа са присъединени към нея. Подписана е от Република България на 03.10.1994 година и е ратифицирана със Закона за ратифициране на Европейската харта за местно самоуправление от 15.10.1995 г. Цялото българско законодателство е съобразено с нейните основни принципи, които по същество са принципи на местното самоуправление. След обнародването тя придобива специфична юридическа сила и става част от вътрешното право. Нейното съдържание се стреми да обхване всички същностни въпроси на местното самоуправление – понятие, правомощия на органите, отношения с централната власт, финансова и ресурсна самостоятелност, териториални промени, съдебна защита и др.
В настоящата дипломна работа се поставя целта за изследване на общинската администрация, чрез използване на аналитични и сравнителния метод, като се изхожда от българското законодателство и правната уредба, съдържаща се в Европейската харта за местно самоуправление, като източник на основополагащите принципи за уредбата и функциите на органите на общинската администрация.
Задачите на изследването са следните:
1. Характеристика на общината – общи положения:
Общината като административно териториална единица – административно-териториалното деление на територията на страната, общината като основна административно-териториална единица и съпоставка с областта, съставни административно-териториални единици – кметства и райони; характеристики – център, граници и пр.;
Общината като единица на местно самоуправление – основания за определянето й като единица за местно самоуправление, органи на самоуправлението – общински съвет, кмет;
Съответствие на българското законодателство за местно управление в общините и Европейската харта за местно самоуправление;
2. Структура и организация на общинската администрация:
Органи на общинската администрация – устройство и функции. Очертаване на административните функции на кмета: кметът като изпълнителен орган с обща компетентност, като ръководител на администрацията, назначава заместник кметовете, орган по назначението на държавните и другите служители в общината, ръководи и координира работата на специализираните органи; другите органи в общината – специализирани органи;
Структура на административните звена в общината според Закона за администрацията – звена на общата администрация и звена на специализираната администрация;
Общинска администрация на община Варна – структура, особености;
3. Извеждане на основни изводи от изследването.
