Увод
Глава първа: Професионална и административна етика
1.1 Характеристика на етиката
1.2 Особености на административната етика
1.3 Фактори, влияещи върху административната етика
1.4 Инфраструктура на административната етика
Глава втора: Професионална етика в данъчната администрация на Р.България
2.1 Същност и функции на данъчната администрация
2.2 Структура на данъчната администрация
2.3 Промени в данъчната администрация
2.4 Етични норми за поведение на служителите от данъчната администрация
Заключение
Използвана литература
Резюме:
Светът постоянно се променя в икономически, демографски, технологичен и социален аспект. Глобализацията и влиянието на новите информационни технологии променят живота на хората. През последните години интензивното развитие на България към изграждане на функционираща пазарна икономика, както и стремежът към Европейска интеграция се съпътстват с нарастващ дефицит на морал.
На лице е тенденцията, че утвърждаването на пазарния модел в областта на икономиката се съпровожда от постепенно осъзнаване на необходимостта от смяна на приоритетите. Откроява се моралната парадигма, която трябва да стане определяща в условията на глобализиращия се свят.
За всяка държава, а в частност и за България, ролята на данъците за съществуването е безпорна.
Те са в основата на способността на икономиката да функционира. Техния размер и величина влияят пряко или косвено върху икономическото благосъстояние на гражданите на всяка страна.
Винаги има плюсове и минуси, в които да бъдат упрекнати държавниците, когато формулират, предлагат и приемат различните закони, особено данъчните. Важно е да отбележим, че именно по отношение на данъчните закони гражданите на България са винаги чувствителни.
Трябва да се знае, че данъчните закони и определените в тях данъчни ставки и конкретни размери на налозите не се определят самоцелно. Стремежът е те винаги да представят максимално оптимален вариант, удовлетворяващ и държавата и данъкоплатеца.
Данъците са основния приходоизточник на страната ни. Те, в своя размер, обуславят възможността на държавата да разполага, а оттам да разпределя и преразпределя събраните средства, за покриване на своите разходи – за социално подпомагане, за образование, за здравеопазване, култура и спорт; не на последно място от събраните приходи се обуславя и издръжката на самата администрация, която работи за събирането им.
Данъкът е обществен феномен, съществуващ от както се е зародило човешкото общество. Неговото възникване, оформяне и развитие съпровожда развитието на държавата. Естествено зараждането му е спонтанно ( както в началото е бил натурален,за да премине после през паричен и да стигне до днешното му деление на пряк и косвен ) и исторически се налага като главен инструмент за акумулиране и осигуряване на необходините на държавата финансови средства.
Едновременно с възникването и развитието на данъка и данъчните взаимоотношения, възниква и се развива данъчната администрация. Тя е една от най-старите, класически и “вечни” държавни институции и структури. Тя е един от най-древните отрасли на държавното управление. Именно тя осъществява практическото прилагане на данъчното законодателство, извършва облагане с данъци, осъществява тяхното събиране и упражнява контрол върху данъкоплатеца.
От дълбока древност и до наши дни, данъчната администрация винаги си е оставала актуална и значима, като най-вече това се дължи на отношението на населението към нейните органи, като в този аспект се забелязват нотки на респект, страхопочитание, а често и на ненавист. В България, особено след 1990г., данъчната администрация получи широка публичност, като се повиши нейната актуалност и значимост. Това се дължи първо на прехода от планова към пазарна икономика, и второ се явява като един от основните регулатори за осъществяване на прозрачни икономически и стопански взаимоотношения между отделните субекти. Тази администрация подпомага усъвършенстването на данъчното законодателство, спазване на основните принципи на данъчните облагания, данъчния морал на хората и най- вече създаването оптимална организационна структура и компетентни дейности, съдействащи за оптимална събираемост на данъците и държавните вземания.
В съвременното общество все по-ясно се очертава ролята на професионалната етика в общественото развитие. Наблюдава се тенденция за качество на трансформация на мисленето в хуманитарна насока, за формиране на нов тип “обществено съзнание”, което осигурява успещната адаптация на хората към променящата се социална среда. Особена актуалност придобиват моралните основания на различните видове човешка дейност. За това и проблемите на морала и етиката в сферата на обществената практика изискват специално внимание.
В настоящия етап все по-голяма роля (място) заемат въпросите за етиката и морала на служителите на данъчната администрация, в условията нейното преустройство, промените във функциите и ролята, особено в последните години на присъединението на България към Европейския съюз.
Настъпилите политически, социални и икономически промени предоставиха и определиха промени в поведението на административния ръководител и служител. Необходима е промяна на ценностната система на личността, а оттам на цялото общество.
Целта е да се анализират съществуващите у нас етични норми на поведение в данъчната администрация.
Във връзка с така формулираната цел са и следните основни задачи:
1. Анализ на проблемите на етиката и особено на проявлението й в административната дейност.
2. Характеризиране спецификата на професионалната етика в съответствие с етичните норми на поведение на служителите от данъчната администрация.
3. Осмисляне ролята на данъчната администрация в променената социално-икономическата реалност за утвърждаване на демократични институции и в съответствие с административната етика.
