Увод
І. Реформата на публичната администрация – обект, цели, изводи, сравнителен анализ
1. Характеристика на административната реформа
1.1. Същност на реформата в България
1.2. Теории за административната реформа и тяхното практическо значение
1.2.1. Концепция за „Нов публичен мениджмънт”
1.2.2. Теория за обществения избор
1.2.3. Неотейлъризъм
1.2.4. Публично предприемачество
1.3. Административната държава в преход
2. Стратегически аспекти на административната реформа
2.1. Хармонизация на сближаване на законодателството
2.1.1. Хармонизиране на българското законодателство с Acquis Communautaire в областта на регионалната политика и координацията на структурните инструменти
2.1.2. Готовност за прилагане на хармонизираното законодателство в областта на науката, образованието и културата
2.2. Съдебната реформа между европейските препоръки и търсенето на български конституционен модел
2.3. Регионална политика на България в контекста на регионалната политика на Европейския съюз
2.4. Подготовка за участие в структурните фондове на Европейския съюз
2.5. Информационно – комуникационна система на държавната администрация
2.6. Околна среда
2.7. Подобряване на административното обслужване
ІІ. Стратегически алтернативи на реформата на публичната администрация в контекста на присъединяването на България към ЕС
1. Административната реформа в променящия се свят
1.1. Регионална политика на Европейския съюз – инструменти и принципи
1.2. Предприсъединителни фондове на Европейския съюз и Европейски социален фонд
1.3. Транспортиране на общностното законодателство – методика и минимални стандарти
1.4. Конституционни основи на държавната администрация
1.5. Конвентът за бъдещото на Европа – компетентности и институции
2. Национална позиция на България по отношение на административните промени
2.1. Предпоставки за успешна реализация на публична стратегия
2.2. Европейска интеграция, цели и приоритети
2.2.1. Хармонизиране на българското законодателство с правото на ЕС в контекста на изграждането на необходимия административен капацитет
2.2.2. Цели в областта на регионалната политика в България
2.2.3. Управление на средствата от Европейския съюз
2.2.4. Политика за подобряване на административното обслужване на гражданите и бизнеса
2.2.5. Информационно – комуникационна система на държавната администрация
3. Сравнение между българската и европейската позиция
3.1. Алтернативи за страните от Централна и Източна Европа, в частност България
3.2. Необходимост от изработване на нова форма на отчитане и самооценка на административното обслужване
ІІІ. Емпиричен анализ за приложимостта на националния модел
1. Преглед на административните структури – статистически данни
1.2. Оценка за изпълнението на предоставяне на услуги на принципа „едно гише”
1.2.1. Видове резултати
1.2.2. Способстващи фактори
1.3. Основни източници на финансиране
1.4. Основни области за усъвършенстване
1.5. Първи резултати
1.6. Проблеми и бъдещи мерки
2. Анкетно проучване на общественото мнение за институциите
3. Интерпретация на резултатите
3.1. Национално ниво
3.1.1. Достижения и силни страни
3.1.2. Проблеми и слаби страни
3.2. Местно ниво
3.2.1. Достижения и силни страни
3.2.2. Проблеми и слаби страни
3 3. Законодателство
3.3.1. Достижения и силни страни
3.3.2. Проблеми и слаби страни
4. Изводи и предложения за съществуващия административен капацитет
Заключение
Използвана литература
Резюме:
Провежданата в България административна реформа има двояка задача: първата е да осигури функционирането на демократичните институции, втората - да подготви прехода към утвърждаване на административната държава.
В настоящото изложение са заложени следните цели:
Първо: да се даде най - обща представа за необходимостта от ускоряване на сближаването на законодателството чрез укрепване на административния капацитет и осигуряване на ефективен мониторинг на тези процеси. Това се свързва със създаването на възможности за икономическо развитие в перспектива, което способства за поемането на цялостния поток от финансови средства по всички настоящи и бъдещи програми на ЕС.
Второ: да се обособи ролята на изграждането на необходимия административен капацитет за ефективното прилагане на новото законодателство.
Трето: да се характеризира изграждането на адекватен административен капацитет, който от своя страна изисква създаването на експертен потенциал и обучение на служителите в администрацията в съответната сфера, за която отговарят.
В първата глава на изложението са описани усилията, полагани в тези отношения, като е разгледана в дълбочина същността на административната реформа в България. По-нататъшното изложение конкретизира широкото навлизане на методите и техниките на съвременния мениджмънт, като е обобщено значението на стратегическото планиране за осъществяването на разглежданата реформа.
В последователността на разработката са разгледани стратегическите алтернативи на реформата на публичната администрация в контекста на присъединяването на България към ЕС. Представеният емпиричен анализ за приложимостта на националния модел и направените анализи са изградени с цел поставянето на българската публична администрация в новите условия и измерването на административния капацитет в тях. За изпълнението на тази цел са използвани основополагащите принципи, приети на световни форуми и залегнали в основни документи на ЕС. Използвани са данни от Националния статистически институт и редица представителни социологически проучвания, въз основа на които са изградени представените оценки и анализи.
