Резюме:
Местното самоуправление е правото и реалната способност на местните власти да регулират и управляват, в рамките на закона, съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и в полза на своето население. Общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява самоуправлението на населението. Тя е юридическо лице със свои органи, собственост и самостоятелен бюджет. Територия на общината е територията на включените в нея кметства или населени места.
Местното самоуправление е демократичен процес, изграден от процедури и поставен в рамката на устройството на държавното управление. То се изгражда и развива в името на някакъв обществен интерес. Дефинирането му не само осмисля, но и определя параметрите на местното самоуправление. В контекста на местното самоуправление влизат редица правомощия – от начина и метода на разходване на акумулираните собствени приходи до управлението на общинското имущество с цел повишаване на тези приходи и оптимизирано използване на активите в съответствие с делегираните права на общините. Ето защо, когато се говори за децентрализация и създаване на едни или други възможности на местните власти, трябва да се отчете интереса на обществото - текущ и стратегически. Основните групи, които имат пряк интерес от характера и резултатите на местното самоуправление – а оттам и от ефективното управление на общината могат да се дефинират по следния начин:
На първо място, това са най – общо жителите на съответната община. Те имат непосредствен интерес публичните услуги, предлагани от общината, да имат максимално широк спектър и високо качество, регионът да бъде максимално привлекателен за инвестиции, което да води до висок стандарт на живота и ниска безработица. Жителите на съответната община имат и пряк интерес от публичност, ефикасност и ефективност при управлението на собствеността на административната единица. Като данъкоплатци, жителите на съответната община трябва да имат увереността, че данъците, които плащат, имат пряк ефект върху получаваните услуги. Спазването на принципа на субсидиарността гарантира управлението на собствеността на общината да бъде хармонизирано в съответствие с интересите на гражданите.
Вторият кръг, пряко заинтересован от местната политика и управлението на общинската собственост, са различните специални социални категории – хора с увреждания, учащи, безработни, получаващи социални помощи и т.н. Тези лица са получатели на средства от общинския бюджет и проявяват особена чувствителност към прозрачността при разпределението на публичните финанси. По-голямата част от специфичните за тази група услуги е делегирана за изпълнение на местната власт. В същото време финансирането се осигурява от републиканския бюджет. Тази ситуация поставя два основни проблема. На първо място, групата може да търси възможности за влияние и въздействие върху политиката само директно на национално равнище или чрез регионалните поделения на различните институции на изпълнителната власт. Второ, местната власт не може да намери своето място в обслужването на тази група чрез предоставяне на повече от задължителния минимум. В момента решаването на този проблем е силно затруднено поради факта, че функциите на местната власт са сведени почти до техническото разпределяне на финансовите средства за услугите. Следователно, трябва да се реши въпросът за взаимоотношенията между централната и местната власт и предоставянето на съответните правомощия за изпълнение на делегираните функции. В този смисъл е актуален въпросът за разпределение на собствеността между държавата и общината в съотношение на делегираните права.
Следващата група са всички институции в държавната администрация. Те са заинтересовани от функционирането на местната власт и управлението на общинската собственост, тъй като контролират изпълнението на делегираните функции и на годишните бюджети. Нормално е държавната администрация да съдейства за изработване на показателите за икономичност, ефективност и ефикасност при изпълнението на местните бюджети. Освен това обществото очаква централната и местната власт да работят съвместно за постигането на най-добро качество на публичните услуги, за правилното разпределение на функциите в него и за оптималното финансово осигуряване и стопанисване на общинските активи.
Четвъртата група, заинтересовани от местното самоуправление са самите общински администрации. При тях също стоят два основни проблема – взаи-моотношенията с централната изпълнителна власт и отношенията с местните органи за самоуправление, както и осигуряване на автономност при вземане на решения. Типично е за общинската администрация да се стреми към максимална самостоятелност. Освен това администрацията се стреми към формиране на общественото мнение по важни въпроси, особено тези свързани с стопанисването на активите на общината. Отношенията между общинската администрация и всички други заинтересовани групи са един от основните измерители на успеха на децентрализацията и политиката по управление на собствеността.
Следващата обществена група, заинтересована от работата на местните власти по управление на общинското имущество и осигуряване на самостоятелно управление, е сравнително нова – това са структурите на Европейският съюз, с който България синхронизира своите политика, законодателство, и чуждестранните донори – правителствени или неправителствени организации, които се интересуват от избора на най-подходящите проекти и от най-добрия ефект от предоставените средства.
Следователно, местното самоуправление и възможността общината сама да решава проблемите си е в интерес на изключително широка група от населението.
От друга страна, децентрализацията на управлението, спазването на основните характеристики на демократичния процес и особено на принципа на субсидиарността неизбежно водят до увеличаване на гражданското участие и гражданския контрол върху местната власт при вземане на редица решения – от разходването на средства по различни параграфи до управление на собствеността. Някои от заинтересованите групи нямат механизми за влияние върху вземането на решения на местно равнище. Други групи, дори тези, които имат възможност за влияние, не го правят по начин, който да отговаря най-пълно на обществения интерес. Така например, изпълнителната власт намира за най-подходящ контрола чрез централизация на финансовите ресурси, жителите на общината изчерпват ангажимента си с участието в избори един път на четири години, а бизнесът търси непрозрачни пътища за прокарване на своите интереси.
Всичко това определя актуалността на избраната тема. Цел на разработката е да разгледа мястото на местните власти при местното самоуправление на общината. Задачите, които се поставят в процес на работа са:
- анализ на системата на местно самоуправление у нас;
- преглед и оценка на ролята и отговорностите на местните власти в община Мездра;
- анализ на системата за оказване на услуги на граждани в посочената община, както и мониторинг на бъдещите приоритети на общината по подобряване на качеството на услугите.
Предмет на разработка е местното самоуправление в Община Мездра. При написване на анализа са използвани както редица авторски трудове, имащи отношение към разпределението на властта и децентрализацията, нормативни документи, също и проекти и стратегии за развитие, предоставени от Община Мездра. Използвани са също и статистически данни, отразяващи различни характеристики и параметри на общината.
