1. Увод
2. Литературен обзор
3. Материал и метод на работа
4. Резултат и обсъждане
5. Изводи
6. Литература
Резюме:
Почвите са основно средство за производство и обект на труда в селскотостопонство. Тяхното разпределение и владеене е предизвиквало често остри социални конфликти.
Най-важното качество на почвата, което я отличава от безплодната скала е плодородието.То е нейна специфична способност да осигурява разтежа и продуктивността на растенията. Почвеното плодородие е обусловено от физичните, химичните, физико-химичните и биологични свойства на почвата. Благодарение на тези свойства, които са слабо проявени или липсват в скалите, почвите осигуряват условия за заселване и развитие на растенията, създаващи при фотосинтезата ежегодно нова растителна продукция, източник на хранителни продукти и суровини за промишлеността.
Целинните / необработваеми / почви притежават естествено /потенциално / плодородие, формирано в хода на почвообразувателния процес. Отделните почвени типове имат различно естествено плодородие, което се определя от характера на почвообразуването и от местните природни условия / климат, релеф, ниво на подпочвени води и др./. При превръщането на целинната почва в средство за производство, когато тя се обработва, наторява, напоява, настъпва културна фаза на почвообразуване. Естественото плодородие се трансформира в ефективно плодородие, което се измерва с величината на добива от културните растения и може да се регулира от човека.
При условията на съвременното интензивно селско стопанство плодородието на почвите се оценява по онези показатели, които имат най-голямо влияние за развитието на отделните земеделски култури – мощност на хумусния хоризонт, съдържание на хумус в А и В хоризонт, механичен състав, текстурен коефициент, реакция на почвата, ниво на подпочвени води и др.
Целта на настоящата дипломна работа е да се определи пригодността на почвите за най-разпространените селскостопански култури в района на гр. Коринт, п-в Пелопонес – Гърция.
